Разпространение:

Из храсталаците ливадите и пасищата в цялата страна.

Описание:

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникавокафяво, в горната част жлезисто окосмено стъбло, високо 5-25 см. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, седящи, с власинки. Цветовете са бели, с лилава горна устна и с лилави ивици и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е звънеста, 4-делна, венчето двуустно, тичинките 4. Плодът е окосмена кутийка с многобройни семена.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и с бели или бледорозови цветове, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Билката съдържа гликозида аукобин етерично масло и мазнини, танини, слузни и горчиви вещества, смола, синьо багрило, силициева киселина и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката засилва функциите на стомаха и червата. Прилага се при стомашни заболявания (киселини, оригвания) и жълтеница.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва очанката още при възпаление на очите, за подобряване на зрението, за усилване на паметта, при пресипнал глас, диария, липса на апетит, кашлица и др. Външно се прилага за промивки и компреси при възпаление на очите и клепачите, преумора на очите и др. Настойка от билката във вино (1:10 - 8 дни) - за апетит и усилване.