Разпространение:

Расте предимно в гористите планински местности из цяла България.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Висок храст или дърво, високо 3-16 (20) м, със сивозеленикава и гладка кора. Листата са текоперести, с 9-17 приседнали продълговато елиптични, напилени листчета. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу - сивозелени. Младите листа и пъпките са окосмени. През есента листата почервеняват. Цветовете са бели, събрани в сложни щитовидни съцветия, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодовете след узряването са оранжевожълти до червени с киселостипчив вкус.

Използваема част:

Плодовете, брани след пълното им узряване - август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Запазва се на сухо и сенчесто място.

Химичен състав:

Плодовете съдържат витамин С, 1-каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, винена и лимонена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна, сорбинова, парасорбинова (отровна) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогонно, слабително и противоревматично. Прилага се при застой на течности в организма, чернодробни и бъбречни страдания (каменна болест), чревни катари, диария, дизентерия и др.

Начин на употреба: 1 супена лъжица леко счукани плодове се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. От листата и цветовете се прави запарка (2 супени лъжици на 400 мл вряла вода); пие се по същия начин.

В нашата народна медицина плодовете на офиката се употребяват още при воднянка, а младите клонки - при кожна туберкулоза. Листата се препоръчват също за бани при кожни обриви и екземи, а скълцани пресни листа и плодове - за налагане при подуто, изкълчено, натъртено и др.