Разпространение:

Из храсталаците край реките, по оградите край и в селищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина.

Описание:

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

Многогодишно тревисто растение с увивно, дълго до 4 м стъбло, снабдено с мустачки и с едър, месест, реповидно задебелен корен, който отвън е жълтеникав, а отвътре - бял. Листата са последователни, дълбоко длановидно врязани и едро назъбени, 5-деляи, с дълги дръжки. Цветовете са еднополови, жьлто-зеленикави; мъжките са разположени в щитовидни гроздове, а женските са по-дребни и са събрани в кичури. Плодът е сочна кълбеста , ягода, отначало зеленикав, а при узряването черен, с 4 до 6 яйцевидни семена. Растението цъфти през юни-юли.

Използваема част:

Корените, които се вадят след узряването на плодовете - през август-ноември. Изкопаните корени се изчистват, нарязват се напречно или надлъжно и се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е белезникава, с горчив вкус и без мирис. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Гликозидите брионин, брионидин, брионицин и брионол, дъбилни вещества, смола, соли на ябълчената киселина, фитостерин, захари, етерично масло и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане и засилва сърдечната мускулатура. Освен това действа и като местен дразнител. Прилага се за успокояване на болките при подагра, ревматични полиартрити, междуребрени невралгии, както и при плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и трескави състояния.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка счукани сухи корени се варят в 600 мл вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Внимание, растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

Българската народна медицина препоръчва корените на дивата тиква още против повръщане, като слабително, при воднянка, магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм, главоболие, грип, тифус, епилепсия, парализи и др. Освен това пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат да се използват външно за налагане при подути жлези, плеврит и невралгия. Настойка на сухи корени в спирт 1:10 се прилага за мазане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния. Във ветеринарната медицина счукани пресни корени се добавят в храната на свинете против болестта гърлица.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!