Разпространение:

Родината. на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в южните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено (в основата вдървен яло), окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните с дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетози и едри, събрани на върха на стъблото по 6-10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част:

Листата, които се берат малко преди цъфтежа - през май - и след цъфтежа - през септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Когато растението се използува за получаване на етерично масло, берат се целите цъфтящи стръкове - през юни-август. Най-високи добиви се получават от 2-6 -годишните растения. Изсушените листа отгоре са белезникави, отдолу - почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

До 2,5% етерично масло, състои се от цинеол, 1-алфа-туйон, d-бета-туйон, d-алфа-пинен, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.

Лечебно действие и приложение:

Градинският чай е много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовьзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи - възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица, - при диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва също за гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и ядки на гърдите на кърмачките, гнойни рани и др. Намира приложение също така в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост.

В нашата народна медицина се употребяват и други видове растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethiopis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито изсушени листа служат за пушене против задух; бъзовлекът (S. pratensis L.), употребяван главно против стомашни и чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета (S. sclarea L.), чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за пиене като запарка при гуша; бабичето (S. verticillata L.), което се използува против диария, болки в корема и кръвохрачене и външно за лапи против рани и циреи.