Разпространение:

По сухите тревисти и каменливи при печни места из цяла България, но масово само в по-топлите й райони.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно тревисто растение с лежащо или възходящо бяло вълнесто наплъстено четириръбесто стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, със закръглени зъбчета и под-вига ръбове, също бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са дребни, бели или кремави, по-рядко червеникави, събрани на върха на стъб-лото в почти кълбести, бяло вълнести съцветия.

Използваема част:

Надземната част на растението - стръковете, които се берат през време на цъфтежа - май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсуше-ната билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Неуточнени съставки, горчиви вещества, слуз, танини, смола, витамин С и др

Лечебно действие и приложение:

Билката действува дезинфекционно и заничащо. Прилага се при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се остават да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина препоръчва стръковете на бялото подъбиче още при възпаление на клепачите (за пиене и бани) и за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилага под формата на лапи при червясали рани по добитъка. Употребява се също и в консервната промишленост.