Разпространение:

Расте из цялата страна в предпланинския и долния планински пояс.

Описание:

Сем. Розоцветни — RosaceaeБодлив храст или малко дърво, високо до 5 м. Листата отгоре са лъскави и по-тъмнозелени, а отдолу светлозелени, влакнести, разсечени на 3-7 назъбени островърхи дялове. Младите клонки са голи или с редки власинки. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия с 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е червен, месест, с едно или две семена. Медоносно растение.

Използваема част:

Цветовете и плодовете. Цветовете се берат преди пълния цъфтеж - април-юни, със или без прицветните листа. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С Изсушената билка е с бели или кремави цветове, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Плодовете се берат, след като узреят добре - през септември, без презрелите. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С Изсушените плодове са виненочервени, с характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в чували. Запазват се на сенчесто, сухо и проветриво място. Напада се от плодов молец.

Химичен състав:

Плодовете съдържат урсолова, олеинова, хлорогенова и кафеена киселина, хиперозид, дъбилни вещества, сорбит, холин, ацетилхолин, мазнини, Р-ситостерин, глогова киселина, захари, червено багрило, провитамин А, витамин С, емулсии, липаза, сапонини и др. В листата са намерени плодови киселини, кверцетин, рамнозид-витексин, витексин и др., в цветовете - кафеена и хлорогенова киселина, хиперозид, кверцетин. ацетилхолин, холин, триметиламин оксиакантин, изобутиламин, етерично масло, горчиво вещество и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката разширява кръвоносните съдове (особено на сърцето и мозъка), регулира сърдечната дейност, действа нервоуспокоително и пикочогонно. Прилага се при сърдечно-съдови заболявания (повишено кръвно налягане, сърдечна слабост, сърдечни неврози, атеросклероза, сърдечни аритмии), безсъние и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици цветове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно; от плодовете 1 супена лъжица се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по същия начин.

Българската народна медицина препоръчва глога още при болести на отделителната система, увеличена простата, задух и др.

В нашата народна медицина при същите болести се употребява и черният глог (Crataegus pentagyna W. К.)., който се среща по-рядко. Смесен с корени от пелин и божур, се дава при болестта черна жълтеница.-