Разпространение:

Из влажните и заблатени места предимно на песъчливи почви, по-често по крайбрежието на морето, но също край Дунав, Марица, Струма (Петричко).

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

Двугодишно тревисто растение с високо до 1,5 м силно разклонено кухо стъбло. Коренът е дебел, вретеновиден или главест. Листата са тъмнозелени, лъскави, пересто нарязани, приосновните са петделни, с плитко триделни листчета, а стъбловите са триделни. Цветовете са зеленикавобели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е овален, с надлъжни ребра, сивокафяв.

Използваема част:

Корените на растението, които се вадят през септември-декември, не се сушат, а се пазят във влажен пясък. При поискване се берат и листата през време на цъфтежа на растението.

Химичен състав:

Коренът съдържа глутамин, тирозин, манит, холин, аспарагин, нишесте, слуз и др.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно и апетитовъзбуждащо средство.

Начин на употреба: 2 супени лъжици настъргани корени се варят в 0,5 л вода 15 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно с лимонов сок

Българската народна медицина препоръчва корена на целината против треска, възпаление на бъбреците и мехура, подагра, конривна треска, липса на апетит, пясък и камъни в бъбреците и мехура, импотентност, шипове, газове, бяло течение, ревматизъм, лошо храносмилане и др. Плодовете - при стомашни и чревни болки, малария, бронхиален катар и др.