Разпространение:

Отглежда се като лечебно растение и за подправка, но някъде се среща подивяло край огради и градини.

Описание:

Сем. Кръстоцветни — Cruciferae

Многогодишно тревисто растение с мошно развито месесто, разклонено бяло коренище и с разклонено, високо 40-100 (125) см стъбло. Листата са големи, лъскави, тъмнозелени, приосновните яйцевидни, често пересто наделени, на дълги до 30 см дръжки, горните на къси дръжки или приседнали, елиптични до ланцетни, едро назъбени или цели. Цветовете са дребни, бели, с 4-листна чашка, с 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.

Използваема част:

Коренищата, които се вадят през октомври-ноември и се пазят в прясно състояние във влажен пясък. Те са със синапоподобна миризма и лютив вкус. При поискване се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Опаковат се в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Етерично масло (подобно на сина-пеното), гликозид синигрин, който под влияние на фермента мирозин се разпада на синапено масло, кисел калиев сулфат и гликоза; аспарагин, глутамин, скорбяла, захар, гума, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно, газогонно, улеснява смилането на мазнините.

Начин на употреба: 1 супена лъжица настърган хрян се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Или 400 г настърган хрян се смесва с 500 г мед. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва коренищата на хряна при вода в коремната област, пясък в бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, подагра, магарешка кашлица, газове, задух, за апетит, полововъзбудително и други, а външно - за лапи при ревматизъм, плеврит и подагра. Листата, намокрени, се използват за налагане против главоболие.

В нашата народна медицина хрянът, смесен 1:10 с кисело мляко, се употребява против захарна болест и високо кръвно налягане. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.