Разпространение:

Засявано растение навсякъде у нас. Отечеството му е Средиземноморието.

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

Многогодишно тревисто растение с голо, набраздено, разклонено, високо до 80 см стъбло. Коренът е вретеновиден, месест, белезникав. Листата са светлозелени, лъскави, двойно до тройно парести, приосновните и долните стъблови с дълги дръжки, а горните - триделни, с линейно ланцетни дялове. Цъфти през втората година. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенниковидни съцветия, в основата с обвивка от 1-2 листчета. Плодовете са сивозелени, яйцевидни, разпадащи се на две половинки.

Използваема част:

Листата, плодовете и корените. Листата се берат през цялата година. Корените се вадят наесен или през цялата зима, а плодовете се берат след узряването - август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 43°С. Изсушената билка трябва да е със запазен естествен цвят. Допустима влажност 12%. Листата, плодовете и корените се опаковат в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Плодовете съдържат етерично масло (състои се от апиол, 1-алфа-пинен, алилтетраметоксибензол, миристицин, апиолова киселина, бергаптен, кумарин), тлъсто масло (състои се главно от глицериди на петрозелиновата киселина) и флавоноиди; ацинин, 7-апиозилглюкозид на лютеолина, диосмин; гликозидите нарингенин и апигенин, слуз, захар, калциев оксалат и др. В листата и корените се съдържат подобни вещества, но в по-малки количества. Така в листата са открити етерично масло, каротин, витамин С, лютеолин и апигенин. Цветовете съдържат кверцетин, кемпферол, а корените - апигенин.

Лечебно действие и приложение:

Действа пикочогонно, повишава тонуса на гладката мускулатура. Препоръчва се за лечение при воднянка, отоци от сърдечен произход, заболявания на отделителната система, смущения в храносмилането, маточни кръвотечения, слабост в маточната мускулатура, газове в червата.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от корените или листата (1 кафена лъжичка от семената) се кисне 2 часа в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Пресният сок от растението - 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва магданоза още при възпаление и болки в стомаха и червата, възпаление и пясък в бъбреците и мехура, мъчно уриниране, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, при бяло течение, възпаление на простатата, за увеличаване млякото при кърмачките и др.
Магданозът се използва още външно за лапи (корените и листата) против лунички и петна по лицето, циреи, отоци, ожилване от насекоми, при втвърдени млечни жлези у жените, а прах от корена или отвара от листата - против въшки. Използва се също в готварството и в хранителната промишленост.