Разпространение:

Из сенчестите и влажните гори и на каменисти и скалисти места в планинската част на България.

Описание:

Сем. Многоножкови — Polypodiaceat

Многогодишна папрат с дълги 15-40 см линейно езиковидни тъмнозелени кожести и лъскави листа със сърцевидна основа и леко вълновидни цели краища, излизащи на снопчета или почти розетковидно от върха на късо подземно коренище. Върху долната повърхност на листата от двете страни на средната жилка и косо спрямо нея се развиват спорангиите със спорите, посредством които волският език се размножава.

Използваема част:

Листата, брани през май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав:

Неуточнен.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа отхрачващо, кръвоспиращо, подпомага заздравяването на рани. Прилага се при всички видове кашлица, кръвоизливи, чернодробни болести, гръдна жаба (успокоява болките).

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва волския език още при болести на далака, воден плеврит, албумин, възпаление на бъбреците и др.