Разпространение:

Култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна Америка.

Описание:

Сем. Бобови — Leguminosae

Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца. Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или другояче обагрени бъбрековидни семена.

Използваема част:

Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване - през юли-септември. Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво-лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Съдържат инсулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холин, триптофан, белтъчни вещества, силициева киселина, танини, витамин С, около 40% хемицелулоза и др.

Лечебно действие и приложение:

Бобовите чушки понижават количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания — възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, — при повишено кръвно налягане в началния стадий.

В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Начин на употреба: 3 супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.