Някои общи препоръки.

Най-напред е нужно да знаете всичко за билката, която възнамерявате да събирате. При слаба представа за едно или друго растение може погрешно да съберете неговата отровна разновидност, употребата на която да причини отравяне или риск за живота. Ако не сте убедени, че дадената билка е именно тази, която смятате да използвате, по-добре се консултирайте специалист.

Обикновено се берат и употребяват листата, пъпките, цветовете, плодовете, семената, кората, коренищата, клубените или корените, а понякога и цялото растение. Най-подходящо е лекарствената суровина да се събира в периода на най-голямото натрупване на полезни вещества в растението. За надземните части това да става в сухо слънчево време, а само лесно разпадащите се цветове (сенникоцветни) е по-добре да се събират във влажно време.

Пъпките се събират от ранна пролет до началото на тяхното разтваряне. Не бива да забравяме, че дървото трябва да се запази за в бъдеще. Затова обикновено се откъсват пъпки от дърветата, подлежащи на изсичане.

Кората от дърветата също се събира на пролет, когато е най-интензивно движението на соковете по стъблото и клоните. Най-подходящи за целта са дърветата на 2-3 години. Кората се отделя отгоре надолу, оставя се за няколко дни съединена в основата си с дървото, след което се отделя напълно и се суши.

Листата най-добре да се берат по време на цъфтежа или малко преди това. По ефективно е малките листенца да се събират след отрязване и изсушаване на цялото растение. Важно: Листата на копривата се събират няколко дни след нейното окосмяване, за да се избегнат обриви по кожата. Големите листа е по-добре да се отрязват с ножица.

Цветовете се събират в периода на цъфтене. Необходимо е да се откъсва целият цвят, понякога дори с част от стъблото (напр. гивгер репей и др.). Не се препоръчва цветовете да се надробяват, тъй като така се влошава по-нататък качеството им. Те са най-нежната част от растението, затова изискват да се разположат рехаво и да се сушат бързо, за да не се развалят.

Събирането на цели растения без коренната част също се прави по време на цъфтежа, като се отрязват с ножица, сърп или коса. Когато растението е с твърдо стъбло, обикновено се събират отделно големите листа и цъфтящите върхове, а стеблото се изхвърля (бутрак комунига и др.). По същия начин се третират и полухрастите.

Плодовете и семената се събират след достигане на пълна зрялост. При някои растения плодовете узряват в различно време (кимион, кориандър и др.), затова се събират в периода на частичното им узряване (40-50%), като се срязват заедно със стъблото. След това се правят на връзки и се окачват в сухо помещение, докато напълно узреят. След сушенето се стриват и пресяват. Най-подходящо време за събиране на плодовете е сутрин или вечер, като се използват само целите, неповредени плодове. (Шипките се берат няколко дни преди пълното им узряване. Така те по-добре запазват формата си и доузряват в периода на транспортиране и съхранение.)

Коренищата, клубените и корените се събират на есен или рано на пролет до започването на новият им растеж. Подземните части на блатни растения (аир и др.) се изваждат с вила. След изкопаването корените, коренищата и клубените се измиват много добре и след това се сушат.

Правилата за сушене зависят от вида на суровината. Преобладаващата част от билките се сушат при температура 20-30 °C (не на слънце), за запазване на витамините (черни боровинки, шипки и др.) се препоръчва сушене при температура 50-70 °C. Помещението за сушене трябва да бъде проветриво. Сушат се изключително на сянка растенията, съдържащи етерични масла (мащерка риган и др.), гликозиди (дяволска уста, листата на червените боровинки и др.), витамини (коприва, ягодови листа, иглика и др.). Събраните билки могат да се сушат в руска пещ (като се държи леко отворена), във фурна на електрическа печка при невисока температура (като за всеки вид е строго индивидуално). Коренищата, клубените и корените, които не съдържат етерични масла, могат да се сушат на слънце.

Готовата суровина може се съхранява в книжни пакети на сухо и прохладно място, може да се използват картонени или дървени кутии, торбички от платно. Всички ароматни растения трябва да се пазят в херметична опаковка.

Срокът на годност на цветовете, листата и тревистите е до 2 години, на коренищата и клубените - до 5 години (както и стъблата на хвоща и листата на млечното грозде). При правилно съхранение и своевременно преоценяване на суровината тя може да бъде използвана и по-дълго време.

Най-удобните и популярни способи за употреба на растенията са запарките и отварите (а съществуват и готови спиртни извлеци).