Разпространение:

Край реки и потоци из цялата страна, до 1600 м надм. височина.

Описание:

Сем. Върбови — Salicaceae

Силно разклонен храст, висок 5-6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, след това реленикави или жълто-сиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещуположни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки.

Използваема част:

Корите, ресите и листата. Корите се белят напролет - март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтеникавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби. Ресите се берат през време на цъфтежа им - март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Листата се берат след прецъфтяването - май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.

Лечебно действие и приложение:

Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспираищо, местнообезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. Прилага се от стари времена за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използвали като противомаларично средство.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.

Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. Външно - кората, стрита на брашно, служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за усилване и против температура. Корите се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата.