Разпространение:

Край извори, потоци, реки, изкуствени и естествени езера и по крайбрежието, в цялата страна докъм 1500 м надм. височина.

Описание:

Сем. Кръстоцветни — Cruciferae

Многогодишно тревисто растение със стелещо се и вкореняващо се във възлите стъбло, но в горната част възходящо до изправено, високо 10-60 см. Листата са текоперести, голи. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с 4-делна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е шушулка.

Използваема част:

Надземната (надводната) част. - брана преди или през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Опакова се в бали. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място. Стъблата, брани през ноември-януари, се употребяват като салата (ловджийска салата).

Химичен състав:

Етерично масло, восък, танини, горчило, фосфорни, железни и йодни соли, витамин С, провитамин А, соли на йода, гликозида гликонастурцин, който под действие на ензима мирозин се разпада на фенилетилизотиоцианат.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогопно, заничащо. Прилага се при воднянка, възпаление па пикочния мехур, при екземи, възпаление на венците, пиорея, ревматизъм, камъни в жлъчката.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва мокреша още при малария, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката и бъбреците, скрофули, кожни обриви, малокръвие, гуша и др.

В нашата народна медицина се употребяват и други билки, близки до род мокрещ, например пиренейският пореч - Rorippa pyrennaica (L) Reichenb. [Nasturtium pyrenaicum (L). R. Br.], отварата от които се пие против кашлица.