Разпространение:

В диво състояние расте из ливади, слогове и посеви главно в южните части на България. Култивирано растение. Отечеството му е Североизточна Африка.

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, разклонено от основата и високо до 1 м стъбло, с вретеновиден корен. Листата са с дълги дръжки, сложно перести. Цветовете са дребни, бели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е яйцевиден, кафяв, двоен, след узряването се разпада на две половинки.

Използваема част:

Плодовете (семената), брани малко преди пълното им узряване. Те не узряват едновременно. Затова се изисква растенията да се жънат в най-благоприятния момент, и то тогава, когато семената в централния сенник са във восъчна зрелост и имат светлокафява окраска. След жътва плодовете се оставят да доузреят и тогава се вършеят (това се прави, за да се избегне оронването на семената). В по-ниските места жътвата е през юни, а в по-високите - през юли. Плодовете имат характерна миризма и сладникаво-възгорчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби.

Химичен състав:

Съдържат етерично масло (състои се от d-a-пинен, дипентен, р-филандрен и др.), мазнини, белтъчини, захар, танини и др.

Лечебно действие и приложение:

Плодовете на кима улесняват храносмилането, действат жлъчегонно, болкоуспокоително, газогонно.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от плодовете се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1час. 3апарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва плодовете при стомашни и чревни болки, за апетит, против газове, за увеличаваяе млякото у кърмачките, стомашна тежест, болести на черния дроб и жлъчката и др. Използват се в хранителната промишленост, домакинството и др.