Разпространение:

В България се отглежда като украсно растение. Отечеството му е Средиземноморието.

Описание:

Сем. Тойнови — Аросупасеае

Вечнозелен храст или неголямо дърво, стигащо на височина до 4 м. Листата са сивозелени, продълговато ланцетни, кожести, разположени срещуположно. Цветовете са розови, по-рядко бели, червени или жълти, събрани на върха на стъблото в полусенници.

Използваема част:

Листата, а по-рядко корените или семената. Листата се берат през пролетта, в началото на цъфтежа, или през есента, след като растението преустанови растежа си. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените листа са сивозелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Всички части на растението съдържат сърдечно действащи гликозиди. От листата са изолирани: олеандрин, дезацетил-олеандрин, адинерин, нериантин, нерин, също така урсолова киселина, сапонини, рутин, 3-рамногликозид на кемпферола, антибиотика олеандомицин. В кората се съдържат сърдечните гликозиди: кортенерин, гликозид А и В; в семената - неригозид, дезацетилнеригозид 16-анхидродезацетилнеригозид, нериталозид, олеандрин, дезацетилолеандрин, дигистрозид, криптограндозид А, дезацетилкриптограндозид А, одорозид А, строспезид и др., а освен това и свободни генини; дигитоксигенин, олеандригенин, гитоксигенин.

Лечебно действие и приложение:

Сърдечните гликозиди имат избирателно действие върху сърдечния мускул, наподобяващо действието на строфантина - засилват работата на сърцето и подобряват кръвообращението. Благодарение на антибиотика олеандомицин растението има противомикробно действие. Прилага се за лечение при недостатъчност на кръвообращението от II и III степен, особено при сърдечни пороци и аритмии. Антибиотикът олеандомицин се прилага при стафилококи, устойчиви на пеницилин и други антибиотици.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Внимание! Гликозидите на зокума имат изразено кумулативно (натрупващо се в организма) действие. Растението е отровно и трябва да се използва под лекарски контрол!

Българската народна медицина препоръчва зокума още при нервно изтощение, главоболие, епилепсия, апоплексия, безсъние, мускулни спазми, повръщане, диарии, газове в червата и др. Външно се използва за налагане при мокри екземи и лишеи, за жабурене при зъбобол и болки във венците.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!