Разпространение:

У нас се култивира като лекарствено растение. Отечеството му е Западна Азия.

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

Многогодишно тревисто растение с голо, кухо, надлъжно набраздено, високо до 2 м стъбло. Коренът е кафяво-жълт, месест, вретеновиден. Листата са сложно перести с широко ромбични, дълбоко назъбени дялове, с лъскава повърхност. Цветовете са бледожълти, събрани в сложни сенници, чиито главни лъчи, както и цветните дръжки, в основата си имат обвивка от много листчета. Плодовете са жълтокафяви, елиптични, с ципесто крилати ръбове, разпадащи се надлъжно на две половини. Цялото растение излъчва специфична миризма. Цъфти юли-август.

Използваема част:

Корените на 2-3-годишните растения. Вадят се рано напролет - през февруари-март, преди да е започнало развитието им. Те се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените корени са с характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се от терпинеол, цинеол, карвакрол и др.), захари, скорбяла, смола, гума, танин, ябълчена киселина и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката има главно пикочогонно действие. Прилага се при воднянка, възпаление на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест. Препоръчва се също така и за лечение при сърдечни болки, възпаление на стомашната лигавица, липса на менструация, при далачни и чернодробни страдания.

Начин на употреба: 1 супена лъжица корени се киснат в 400 мл вряла вода 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина билката се препоръчва още при възпаление на червата, газове, кашлица, нервна слабост, виене на свят, припадъци, хистерия, отоци на краката, за увеличаване на жлъчната секреция и др., а също външно - при гнойни пъпки и лунички по лицето, мъчно зарастващи рани (за компреси) и др. Листата и стъблата под формата на запарка са добро средство против детски глисти. Листата се използват и като кухненска подправка. Във ветеринарната медицина отварата от корените се дава при кашлица у конете и овцете, както и за ускоряване смилането на храната при домашните животни.