Разпространение:

По младите клонки и листа на дъба.

Описание:

Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Quercus lusitanica Lam. var. infectoria D. C.) от Сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалкотворката (Cynips gallae turcicae H.) от семейство Cynipidiae. C течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствие на дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина - шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.

Използваема част:

Шикалките, брани през есента - септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.

Химичен състав:

До 70% галотанини, свободна галова киселина, елагова киселина и др.

Лечебно действие и приложение:

Кръвоспиращо и стомашно.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Quercus robur, Quercus sessiliflora, съдържат по-малко танини - до 30%.

Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; Външно - за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.