Разпространение:

Край пътища, из буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.

Описание:

Сем. Върбинкови — Verbenaceae

Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните - цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класо видни съцветия.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юни-август се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Гликозидите вербеналин и вербенин, малко етерично масло, един алкалоид, горчиво вещество, слуз, танини, инвертин, емулсии и др.

Лечебно действие и приложение:

Върбинката е често употребявана билка при много заболявания.Тя притежава главно нервоуспокоително, общоукрепващо и противотемпературно действие. Прилага се при простуда, отпадналост, умора (нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици нарязани стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л вода. След като отварата изстине, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва върбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода, - за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош дъх на устата.