Разпространение:

Култивирано растение из цяла България.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Високо до 6 м дърво с лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести, назъбени, с прилистници и дълги дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сочен, тъмночервен със сладко-кисел вкус. Медоносно растение.

Използваема част:

Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Използуват се още свежите плодове и костилките.

Химичен състав:

Листата и плодните дръжки съдържат танини, лимонова киселина, декстроза, захароза, кверцетин, кумарин и др. Плодовете - инвертна захар, азотни съединения, танини, свободни киселини, червено багрило, захароза, фермент оксидаза и др. Костилките с ядките - етерично масло, циановодород и др.

Лечебно действие и приложение:

Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие (а плодовете - и слабително). Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица.

Начин на употреба: 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на простатната жлеза, моминска бледост и др. Плодовете действат добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти дневно, са добро средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово безсилие.