Разпространение:

Засявано растение из цяла България. Отечеството му е Мексико.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

Едногодишно тревисто растение с изправено, покрито с твърди четинки и изпълнено с мека сърцевина стъбло, високо до 2,5 (4) м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни, последователни, окосмени. Цветните кошнички са големи, разположени по върховете на стъблата, с едри периферни жълти езичести, безплодни цветове, а останалите са тръбести, хермафродитни, жълтокафяви. Медоносно растение.

Използваема част:

Жълтите периферни езичести цветове, брани в началото на цъфтежа. При брането трябва да се внимава да не се повредят вътрешните цветове, а набраният материал да не се мачка, защото при сушенето потъмнява. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t до 40°С. Изсушената билка е жълта, без миризма или със слаба миризма на мед и с горчив слузест вкус. Опакова се в бали.

Химичен състав:

Цветовете съдържат солантоза киселина, флавонов птикозид, кверцимеритрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и хормон.

Лечебно действие и приложение:

Притежава апетитовъзбуждащо и омекчаващо лигавиците действие. Препоръчва се като подобряващо апетита средство, при стомашно-чревни страдания и като основа на различни лекарствени форми (маслото).

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се но 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно

Българската народна медицина препоръчва билката още при малария, епилепсия, задух, висока температура, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и др., а запарката от цветните листчета - за поддържане русия цвят на косата.