Разпространение:

По тревистите сухи места в предпланинските райони и по-ниските части на планините, навсякъде из България.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

(наричана още: тръноеа гулия.) Двугодишно тревисто растение с дебел, сочен, жълтокафяв корен. Листата са големи, пересто нарязани, бодливи, разположени в розетка, в средата на която се развива едра кошничка, обвита с по-дребни бодливи листа. Цветовете са двуполови (отначало бледожълти, а впоследствие преминават в червеникави до виолетови), тръбести, заобиколени с власинки вместо с чашка, с 5-листно венче и с 5 тичинки. Плодът е продълговата семка, на върха с кичур власинки.

Използваема част:

Корените на растението, които се вадят наесен, след узряването на семената - август-септември.. След измиване по-едрите се нацепват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените корени са кафявожълти, с приятна миризма и сладникав вкус. Опаковат се в торби или бали. Допустима влажност 14%. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Етерично масло, смоли, инулин, дъбилни вещества, соли и др.

Лечебно действие и приложение:

Потогонно, пикочогонно, стомашно и нервоуспокоително.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от корените се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. При глисти 1 кафена лъжичка ситно смлени корени се приема с малко вода сутрин на гладно, а след 10 мин. се взима рициново масло.

Българската народна медицина препоръчва корените на решетката при вода в коремната област, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, кожни обриви и пъпки, лишеи по кожата, коремен тиф, нередовна и недостатъчна менструация, нервно изтощение, отпадналост, припадъци, парализа (особено на езика), тежко храносмилане, болки и киселини в стомаха, глисти, тении, хемороиди и др. Те могат да се използват и външно за компреси или бани при лишеи и кожни обриви. Във ветеринарната медицина отварата от корена, примесена в храната, се използва против болестта бутрак у конете и гърлица у свинете.