Разпространение:

Расте из храсталаците, горите и пожарищата, а също по буренливите места около и в селищата в цялата страна.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

Двугодишно тревисто растение с дълъг, слабо разклонен месест корен, сивокафяв отвън, а отвътре бял и с високо 60-150 см стъбло, което е ребристо, червеникаво, силно разклонено в горната част. Долните листа са много едри, сърцевидно яйцевидни, а стъбловите са по-дребни. Цветовете са червеновиолетови, събрани в съцветия кошнички, които са разположени в общо щитовидно съцветие на върха на стъблото. Те са двуполови, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са зелени, с кукесто закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито с четинки. Цъфти през юли и август.

Използваема част:

Корените на едногодишните растения, които се изкопават през есента - октомври-ноември, или рано напролет - през март от встъпващите във втората година растения. Корените на двугодишните растения са негодни като билка, защото са вдървенели и кухи. Различават се по това, че едногодишният репей няма стъбло, а само листа, докато двугодишните растения са с цветоносно стъбло. Корените се изкопават внимателно, тъй като са дълбоки и крехки. След изваждането те се измиват, нарязват се на късове, дълги до 15 см, и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви, със сивожълта сърцевина, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Билката съдържа до 45% инулнн, протеин, ситостерин, стигмастерин, етерично масло, фитостерин, танини, мазнини, органични киселини, сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия, смоли, горчиви вещества и др. В семената е намерен гликозидът арктиин, а в листата - слузни и дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение:

Билката усилва растежа на клетките, действа дезинфекционно, пикочогонно и потогонно. Прилага се при кожни заболявания (циреи, екземи, акне, себорея), болки в черния дроб.

Начин на употреба: 1 супена лъжица смлени корени се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От семената 1 кафена лъжичка се накисва в 400 мл студена вода от вечерта, на сутринта настойката се прецежда и се изпива на три пъти преди ядене.

Българската народна медицина препоръчва корена на репея още при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки, газове, бронхит, стомашна язва, гастрит и др. Външно се препоръчва за лапи при ревматизъм, подагра, навяхване, контузии, хемороиди и др.; настойка в терпентин или силна ракия в съотношение 1:10 - за разтривка при ревматизъм; настойка в зехтин в същото съотношение - против косопад.

В нашата народна медицина при същите болести се употребяват и други видове от рода на репея, като малък репей (Arctium minus-(Hill.) Brenh.] и паяжинест репей (Arctium tomentosum Mill.).