Разпространение:

Расте край пътищата, в орниците и тревистите места навсякъде из равнинните и предпланинските райони на България.

Описание:

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Многогодишно тревисто растение с право, просто или разклонено стъбло, високо 20-60 см. Листата са последователни, без дръжки, линейно ланцетни, с подбити краища. Цветовете са жълти, с оранжево обагрена отгоре долна устна и с дълга шпора, събрани на върха на стъблото в гъсти гроздовидни жлезистовлакнести съцветия. Плодът е кръгла, двугнездна кутийка, с ципести, черни и плоски семена.

Използваема част:

Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа - юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с неприятна миризма и горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Алкалоида d-1-пеганин, флавоновите гликозиди линарин, неолинарин, пектолинарин, линарезин и линаракрин, фитостерин, витамин С, мравчена и оцетна киселина, пектин, танини и др.

Лечебно действие и приложение:

Действува обезболяващо и пикочогонно.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва луличката се употребява при болезнено уриниране и болки след него, нощно напикаване, увеличена и възпалена простата, възпаление на пикочния мехур, хемороиди, главоболие с повръщане, жълтеница, запек и др. Външно билката се прилага във вид на лапи при циреи, кожни болести, хемороиди, за промивки при възпалени очи и клепачи. Пресният сок, смесен със свинска мас по равни части, се използува за мазане при хемороиди.