Разпространение:

Из по-влажните предпланински и планински ливади в цялата страна.

Описание:

Сем. Лападови — Polygonaceae

Многогодишно тревисто растение с право набраздено зелено стъбло, високо до 1 м. Листата са месести, целокрайни, стреловидни или копиевидни, долните с дълги дръжки, а горните с къси дръжки или приседнали, обхващащи стъблото. Цветовете са еднополови, зеленикави, събрани на върха на стъблото в редки метлици. Плодът е тристенно яйцевидно тъмнокафяво орехче с червеникави крилца. Цъфти през май-юли.

Използваема част:

Листата, брани преди цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са зелени, без мирис и с кисел вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Химичен състав:

Витамин С, оксалова киселина, калиев биоксалат, флавоновия гликозид кверцетин-галактозид, силициева киселина, калциеви, манганови и други соли и др.

Лечебно действие и приложение:

Киселецът е главно противоскорбутно и затягащо средство.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 2 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Внимание! Да не се употребява от хора, предразположени към образуване на камъни в бъбреците (поради съдържание на окслати).

Българската народна медицина препоръчва листата на киселеца при диария, дизентерия, скорбут, за подобряване на работата на черния дроб и жлъчката, при обриви и лишеи по кожата, (за пречистване на кръвта), за апетит и др.