Разпространение:

По тревистите и буренливите места и край пътищата из цяла България.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно, високо до 120 см тревисто растение с четириръбесто, често червеновиолетово кухо стъбло, покрито с власинки. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, долните 3-7-делни, едро назъбени, горните - 3-делни до цели, отгоре по-тъмни, отдолу светлозелени. Цветовете са светло-червени, разположени по няколко в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е фуниевидна, с 5 твърди зъбчета, закривени навън. Венчето е тръбесто, отвътре с пръстен от власинки. Плодът се разпада на 4 тристенни клиновидни орехчета.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят без миризма и със слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали или чували. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Стръковете съдържат танин, следи от етерично масло, алкалоида леонурин, един кисел гликозид, сапонини, горчиви вещества, дъбилни вещества, плодови киселини, витамин С и др. В плодовете на растението са намерени алкалоидите леонурин и леонуринин.

Лечебно действие и приложение:

Билката притежава свойството да регулира сърдечната дейност и да разширява кръвоносните съдове, да регулира менструацията и да действа пикочогонно. Прилага се при сърцебиене, гръдна жаба, климактерични смущения и др.

Начин на употреба:2 супени лъжици от билката се киснат 2 часа в 0,5 л вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва дяволската уста още при кръвно налягане, гуша, безплодие, малария, умствена преумора, нервни болести, главоболие, маточни кръвоизливи и др. Външно се прилага за компреси при изгаряне и рани.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!