Разпространение:

Из тропическите области главно в Азия, откьдето и произхожда.

Описание:

Сем. Исиотови — Zingiberaceae

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата са без дръжки, обгръщат стъблото, а на върха - и цветовете, които са жълтозелени или виолетовокафяви. Размножава се чрез луковичките по коренището.

Използваема част:

Коренището, което след изважда не се измива, изчиства се от кората и се суши на слънце или в сушилня при t° до 50°С. Изсушеното коренище е белезникавожълто, с характерна миризма и парлив вхус. Опакова се в торби. Запазва се на сенчесто и проветриво място.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се от сесквигерпени, зингиберин и зингиберол, цинеол, борнеол и др.), гингерол, придаващ лютивия вкус, шагаол, придаващ парливия вкус, тлъсто масло, нишесте, смоли, танини и др.

Лечебно действие и приложение:

Действа апетитовъзбуждащо, противоповръщащо. Прилага се главно за лечение на смущения в храносмилателната система: стомашна сллбост, тежгст в стомаха, гадене и повръщане, киселини и др.

Начин на употреба: 1 лъжичка ситно нарязан исиот се вари в 400 мл вода 5 мин. Пие се като топъл чай или по 1 винена чаша прзди ядене 3 пъти дневно. Сварен салеп и поръсен с исиот на прах е полезен при всички видове кашлица (вж. при салеп).

Българската народна медицина препоръчва коренищата на исиота ощe при простуда, кашлица, болки и газове в стомаха и червата, задух, гърлобол, пресипнал глас, язва на стомаха и др., а външно - за жабурене за заякчаване на венците (при разклатени зъби), за гаргара при гърлобол (с малко счукан чер пипер), за мазане (смесен с боров вазелин) при хемороиди и др.