Разпространение:

В Преславския балкан, по дерето на Дервишката река, в Котленско. Като декоративно дърво се отглежда из цялата страна.

Описание:

Сем. Конскокестенови — Hippocastanaceae

Дърво със силно развита закръглена гъста корона, стигаща на височина до 30 м. Листата са с дълги дръжки, длановидно перести, с 5-7 едри, назъбени, приседнали дялове. Цветовете са бели с червеникави петна, събрани в конусовидни, изправени, гроздовидни съцветия. Плодът е месеста бодлива кутийка с едно, рядко с две или три семена. Цъфти през април-май. Медоносно растение.

Използваема част:

Кората и семената, а също и свежите листа. Кората се бели рано напролет - през март, преди да започне сокодвижението и да се разлистят дърветата. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Допустима влажност 11%. Опакова се в бали. Семената се берат, след като узреят и се разпука зелената им обвивка (през септември-октомври). Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушените семена са червеникави, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Кората съдържа гликозидите ескулин, ескулетин и фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилни вещества, мазнини, алантонин и др. Листата съдържат флавоноидите кверцитрин, изокверцитрин и кверцетин, каротиноидите лутеин, виолаксантин и др. Семената съдържат флавоноидите спиреозид, кверцетин и кемпферол, сапонина есцин, мазнини, дъбилни вещества, алантонин, смола, гликозида фраксин, ескулетин и до 3% ескулин. Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки и действа върху колоидните съставки на граничните повърхности на клетките, особено от венозната система (с това се обяснява доброто действие на конския кестен при налагане и пиене против разширени вени и хемороиди).

Лечебно действие и приложение:

Проявява съдосвиващо и болкоуспокояеащо действие. Той е старо средство за лекуване на хемороиди и разширени вени. Прилага се още при стомашни катари, кашлица и външно при възпаление на гърлото (за гаргара).

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка ситно нарязани семена се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите 1 кафена лъжичка се слага в същото количество вода и се вари 10 мин., а от листата 1 супена лъжица се запарва в същото количество вода и се взима по същия начин.

Българската народна медицина препоръчва семената на конския кестен още при бронхит, магарешка кашлица, туберкулоза, диария, дизентерия, болестта на Бюргер, болки в корема, тромбофлебит, маточни кръвоизливи, при рак и др. Настойка от ситно нарязани семена, киснати 15 дни в силна ракия в съотношение 2:1, се прилага външно за разтривка при ревматизъм, флебит и хемороиди. Счукани пресни листа се използват като лапи при разширени вени. Корите под формата на отвара се дават при блатна треска и хемороиди. Във ветеринарната медицина се използват против запъхтяване.