Някои есенциални масла се използват за намаляване на симптомите на безсъние, тревожност, депресия, паника, стрес поради своя успокоявящ, сънотворен и антидепресивен ефект.
Те се извличат от следните растения и билки: лавандула (Lavandula officinalis), роза (Rosa damascena), лайка (Matricaria chamomilla, Chamaemelum nobile), жасмин (Jasminum officinalis), сандалово дърво (Santalum album), нероли - цветчета от горчив портокал (Citrus aurantium bigaradia), иланг-иланг (Cananga odorata genuine), майоран - родственик на ригана (Origanum marijuana).
Могат да се използват за масажи на тялото (смята се за най-ефективния метод), хидротерапия (топла вана) и инхалиране на изпаренията (инхалации, парна баня, сауна). Аромаинхалациите са противопоказани при пациенти с астма.
Помирисването (вдишването) на ароматните изпарения може да стимулира лимбичната система чрез обонятелните нерви и да промени емоционалното и умственото ни състояние.
Най-често се прилага ароматерапия с лавандула за лечение на безсъние при пациенти с деменция. Маслата от жасмин, роза, сандалово дърво и иланг-иланг се смятат и за афродизиаци. Терминът „афродизиак” произлиза от Афродита (богинята на любовта). Ухаянието на тези етерични масла подобрява либидото. Есенциалните масла не трябва да бъдат прилагани директно върху кожата. Те се използват разредени с неутрални растителни масла.
Най-ранните данни за ароматерапии с благоуханни масла датират от около 2890 преди новата ера. Древните египтяни, индийци и персийци са използвали ароматни съставки за религиозни и медицински цели. Древните китайци са използвали ароматните масла в акупунктурата, масажите, баните и за инхалации. Смята се, че има ароматни масла от над сто растения и билки, които се използват както в комплементарната медицина, така и в козметичната и парфюмерийната индустрия.
Терминът ароматерапия (лечение с аромати, ухаяния, благоухаяния) за първи път е използван през 1928 година от френския химик Renе-Maurice Gattefossе. Той започва да се занимава с проучвания за лечебните свойства на есенциалните (ароматните, етеричните) масла след инцидент в парфюмната си лаборатория. По време на провеждането на опит, изследователят изгаря ръката си и инстинктивно я потапя в най-близкия съд със студена течност, която се оказва лавандулово масло. Гатефосе усетил облекчение от болкатa.
За основател на модерната ароматотерапия се смята англичанинът Robert Tisserand, който публикува през 1977 книгата The Art of Aromatherapy.
Статията е на: www.spisaniemd.bg