Разпространение:

Из сенчестите гори (главно в буковите) във всички планински райони на страната.

Описание:

Сем. Брошови — Rubiaceae

Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 30 см, и с пълзящо коренище. Листата са тясно елиптично ланцетни до ланцетни, разположени в прешлени по 6-8, като от долната страна са окосмени заедно със стъблото около прешлена. Цветовете са бели, с приятна миризма, фуниевидни на дълги дръжки. Те са разположени в щитовидно съцветие на върха на стъблото; чашката е недоразвита, венчето 4-листно, тичинките - 4, плодникът e двугнезден. Плодът е зелен и сух, разпада се на 2 половини, които имат твърди кукести израстъци.

Използваема част:

Стръковете, брани преди или в началото на цъфтежа - април-юли. Сушат се бързо на сянка или в сушилни при t° до 35°С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят,. с кумаринова миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Билката съдържа кумаринов гликозид (който при сушене освобождава част от кумарина), гликозида асперулозид, танини, горчиви вещества, етерично масло, смола и др

Лечебно действие и приложение:

Действа омекчително (при кашлица), пикочогояно, потогонно, болкоуспокоително.

Начин на употреба: 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина лазаркинята се употребява при задух, кашлица, пясък в бъбреците и жлъчката, жълтеница, бояести на далака, хистерия, главоболие, сърцебиене, безсъние, стомашни болки, воднянка и др. Външно билката се използва за компреси при циреи, трудно зарастващи рани, кожни обриви и др.