Разпространение:

Из храсталаците и редките широколистни и иглолистни гори, по тревистите и скалистите места в цялата страна.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

Многогодишно тревисто растение с високо 30-100 см метличесто разклонено в горната си част стъбло. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, елиптични, назъбени, а горните ланцетни, с къси дръжки или приседнали. Цветовете (периферните са езичести, а вътрешните - тръбести) са златистожълти, събрани в съцветия кошнички, които са групирани на върха на стъблото в сложни метличести съцветия.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветни кошнички, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12 %. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Химичен състав:

Неизучени алкалоиди, сапонини, дъбилни вещества, етерично масло, горчила, слуз, смоли, багрило, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката притежава подчертано пикочогонно и затягащо (противодиарично) действие. Прилага се при бъбречни страдания (хронични нефрити, албумин, уремиен задух), при застой на течности в организма, увеличение на простатата, диарии, захарна болест, кръвохрачене и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва жълтия енчец при чернодробни заболявания, неволно напикаване, силна и продължителна менструация и др. Външно билката се прилага под формата на запарка заедно с растението поточарка (Nasturtium officinalis R. Br.) за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени листа се използуват за налагане при гнойни рани. Във ветеринарната медицина отварата от растението се дава на животните при диария и трудно уриниране.