Разпространение:

Из влажните места край реките и блатата, в крайречните храсталаци навсякъде из България.

Описание:

Сем. Слезови — Malvaceae

Многогодишно тревисто растение с право, окосмено и кухо стъбло, високо до1,5 м, и с късо многоглаво коренище, продължаващо в дебел месест, разклонен корен, отвън сиво-жълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки, като долните са петделни, а горните - триделни, едро назъбени. През първата година се развиват само приосновните листа във вид на розетка, а стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа, като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или бледорозови до розовочервени, с неопадваща двойна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е дисковиден, с 15-20 радиално разположени едносеменни плодчета, с бъбрековидни, сиви семена.

Използваема част:

Цветовете, листата и корените. Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа - юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Листата се берат също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа са сивозелени, също без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в бали. Корените се вадят само от двугодишно растение наесен - септември-октомври - или рано напролет, преди да започне развитието на растението - февруари-анрил. На едногодишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а на тригодишните са вече вдървенели и слузестото вещество е намаляло. След като се извадят и се почистят от пръстта, те се обелват, по-дебелите се нарязават и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. При бавно сушене корените се запарват. Изсушените корени са бели отвън и слабожълтеникави отвътре, с характерна миризма и сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка. При брането лечебната ружа не трябва да се смесва с другите 7 вида ружи, които се срещат у нас. Последните се различават отнея по това, че растат обикновено по сухи места и имат нагарчащ вкус.

Химичен състав:

Цветовете и листата съдържат главно слуз и 0,02% етерично масло, витамин С и др. Корените съдържат до 35% слуз (състои се от хексози и пентози, галактуронова киселина и др.), аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо, дължащо се главно на слузестите вещества.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л студена вода и се оставя да кисне 1 час. Настойката се пие подсладена с мед или небет-шекер по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва ружата да се употребява при кашлица, задух, пресипнал глас, при възпаление на стомаха и червата, при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение, диария и дизентерия и др. Външно се препоръчва за налагане при циреи и рани, за гаргара при пресипнал глас, за компреси при възпаление на очите и рани по гърдите на кърмачките.

В нашата народна медицина при същите болести се употребяват още и корените на бледната ружа (Althaea pallida Willd.) и на градинската ружа [Althaea rosea (L.) Cav.].