Разпространение:

Из храсталаците и ливадите в цялата страна.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Многогодишно тревисто растение с окосмено стъбло, стигащо на височина до 1 м. Листата са последователни, прекъснато просто перести, назъбени, отдолу сивовлакнести, отгоре тъмнозелени. Цветовете са жълти, дребни, събрани в класовидни гроздове с двойна чашка (вътрешната е 5-листна), 5-листно венче и 5 до 20 тичинки. Плодът е с многобройни кукести израстъци и набразден, с 2 семена. В прясно състояние растението е с приятна миризма. Медоносно растение.

Използваема част:

Надземната част, брана без приосновните вдървенели части на стъблата през време на цъфтежа - юни-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с тъмнозелена горна страна на листата и сивкава долна и със златистожълти цветове, без миризма и с тръпчив, горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, никотинова киселина, горчиви вещества, силикати и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката регулира функциите на черния дроб и жлъчката. Освен това тя има и запичащо, потогонно и пикочогонно действие. Прилага се при заболявания на черния дроб и жлъчката, стомашни и чревни разстройства, при застойни явления и отоци.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява още при белодробна и кожна туберкулоза, кръвохрачене, хемороиди, копривна треска, подагра, младежки пъпки, пресипнал, глас и кашлица, неволно напикаване, слабо сърце, пясък в бъбреците и пикочния мехур, като противоотрова при алкалоидни отравяния и др. Външно билката се използва за налагане при екземи и очни възпаленията гаргара, при пресипнал глас, гърлобол, възпалени сливици (заедно с лайка), за промивки при бяло течение и др.