Разпространение:

Из храсталаците, каменливите поляни и редките широколистни гори в цялата страна.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно слабо окосмено тревисто растение с разклонено четириръбесто стъбло, високо до 30 см и с вретеновиден корен. Листата са срещуположни, с къси дръжки, обратно яйцевидни, с клиновидна основа, а в горната си част едро назъбени. Цветовете са розови и са разположени по 2 в пазвите на връхните листа. Те са с тръбеста 5-зъбчеста чашка, 5-листно дзуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 кафяво-черни орехчета.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при. t до 40°С. Изсушената билка е със зелени листа и стъбла и розова цветове, без миризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Съдържа дъбилни и горчиви вещества, етерично масло, витамин С, смола и други, неизучени още вещества.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогонно, запичащо, кръвоспиращо, общо укрепващо и тонизиращо. Прилага се при пясък в бъбреците, диария, полова слабост, бяло течение, силна менструация.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва червеното подъбиче да се употребява още при стомашни и чревни болки, газове, кръвохрачене, грип, малария, чернодробни заболявания, киселини в стомаха, полововъзбудително. Външно се препоръчва за бани при възпаление на очите и хемороиди, за лапи - при ухапано от отровна змия и при циреи, ревматични отоци и подагра.

В нашата народна медицина се употребява и чесъновото подъбиче (Teucrium scordium L.) То се прилага (надземната му част) при същите болести, а също и външно за жабурене за заякчаване на венците и при зъбобол, за лапи при кожна туберкулоза и др.