Разпространение:

По влажните места, орниците, насипите, край реките и из мочурищата, а също като плевел навсякъде из България до 1450 м надм. височина.

Описание:

Сем. Хвощови — Equisetaceae

Многогодишно тревисто растение с дълго, разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и 2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е светло- до възчернокафяво, плодно, членесто, неразклонено и завършващо със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили. Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите узреят и се разсеят, спороносното стъбло умира и се развива лятното, което е зелено, безплодно, членесто и разклонено, високо до 40-50 см. Разклоненията са също членести и са разположени в прешлени, като долните са по-дълги, а към върха стават по-къси. Стъблото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени, а възлите им са обхванати от влагалищата на срасналите в тръбица 6-12 ланцетни листчета.

Използваема част:

Лятното зелено стъбло, брано от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и с блудкав, слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. При събирането полският хвощ не трябва да се смесва с блатния хвощ (Equisetum palustre L.), който е само със зелени разклонени стъбла, които са плодни. Растението съдържа алкалоида еквизетин и е отровно за рогатия добитък и свинете; с мочурния хвощ (Equisetum limosum L.), чиито стъбла са зелени, но прости или с единични клонки; с големия хвощ (Е. telmaieja Ehrh.), членесто неразклонени клонки, а стъблата му са дебели 1-1,5 см: с презимуващия (Е. hiemale L.) чиито стъбла са неразклонени. Този хвощ сe употребява за зимен фураж на конете.

Химичен състав:

Билката съдържа до 5% сапонина еквизетонин, алкалоидите никотин и еквизетин, 3-метоксипиридин, диметилсулфон, флавоноидите еквизетрин, изокверцитрин, лутеолин, витамин С, провитамин А, оксалова, еквизегова, аконитова и силициева киселина, дъбилни вещества, белтъчини, мазнини, горчиви вещества, смоли, алкални (разтворими) и алкалоземни (неразтворими) силикати и др.

Лечебно действие и приложение:

Хвощът има изявено пикочогонно и кръвоспиращо действие. Поради това, че съдържа силициева киселина и нейните производни, действа противотуберкулозно. Прилага се при кръвохрачене, маточни кръвоизливи, възпаление на пикочните пътища, при камъни в жлъчката и бъбреците и белодробна туберкулоза.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина полският хвощ се употребява още при напикаване, кръвопикане, албумин, воднянка, подагра, ишиас, ревматизъм, стомашни болки, високо кръвно налягане, атеросклероза, кръвоизлив от белите дробове, хемороиди, повръщане на кръв и други, а се препоръчва също за лапи при разширени вени, костна туберкулоза, ракови тумори, екземи и други, за бани и промивки при трудно зарастващи рани, бяло течение, за гаргара при болки в гърлото. Във ветеринарната медицина се прилага за "посипване" (стрита билка) при рани и язви по добитъка.