Разпространение:

Расте по каменливите склонове, из храсталаците и горските поляни във всички наши планини.

Описание:

Сем. Тинтявови — Gentianaceae

Многогодишно тревисто растение с право неразклонено, гъсто облистено стъбло, високо до 50 см, и с дебело, скъсено коренище. Стъбловите листа са срещуположни, целокрайни, яйцевидно ланцетни, сраснали в основата в общо влагалище. Цветовете са сини, камбанковидни, разположени по няколко в пазвите на връхните листа, с плитко 4-делна тръбеста чашка, сраснало на върха плитко 4-делно венче и 4 тичинки. Плодът е продълговата кутийка с множество семена. Медоносно растение.

Използваема част:

Надземната, брана през време на цъфтежа - юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без миризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Горчиви вещества, витамин С, танини, минерални соли, багрила, смоли, генциопикрин и др. Коренищата и корените съдържат алкалоида генцианин, гликозида генциопикрин, гентизин, тризахарида генцианоза, етерично масло, мазнини и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката усилва секрециите на стомашните жлези, възбужда апетита, действа противоспастично, жлъчегонно и противоглистно. Прилага се при слаба стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, лениви черва, малокръвие, жълтеница, против глисти.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва синята тинтява да се употребява оше при възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, виене на свят, отпадналост, хистерия, кръвохрачене, липса на апетит, недостатъчна и болезнена менструация, за увеличаване млякото у кърмачките, хемороиди, скрофули, подагра, кашлица и др., а също външно за лапи при циреи, трудно зарастващи рани, изгаряния. Настойка на прясна билка в силна ракия (1:10) се използва при трудно зарастващи рани и циреи. Прибавена в храната на добитъка, - за увеличаване на млякото и за усилване.

В нашата народна медицина при същите болести се употребява и обикновената тинтява или богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.).