Разпространение:

По сухи и светли тревисти места, храсталаци и редки гори, а също из залежи и неорани ниви в цялата страна докъм 2000 м надм. височина.

Описание:

Сем. Звъникови — Hypericaceae

(наричана още: порезниче, калъчово, кърски чай, сечено биле, твърдокуп, шуплек, пелешница, яневички, яньовче) Многогодишно коренищно тревисто растение с право, кръгло или двуръбо голо, на върха разклонено стъбло, стигащо на височина до 1 м. Листата са срещуположни, приседнали, линейно елиптични до яйцевидни, целокрайни, с многобройни прозрачни и по-редки черни точковидни жлези, в пазвите си със скъсени клонки. Цветовете са едри, жълти до оранжеви, събрани в щитовидни метличести съцветия. Те са с 5-делна чашка, 5-листно венче, напетнено с черни или червеникави точковидни и линейни жлези. Плодът е тригнездна, многосеменна кутийка, по която има оранжеви жлезисти мехурчета.

Използваема част:

Стръковете, брани преди или през време на пълния цъфтеж - юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка има синкавозелени листа и жълти цветове, характерна миризма и тръпчиво-стипчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Билката съдържа хиперицин, псевдохиперицин, протопсевдохиперицин, хиперикодехидродиантрон, франгулаемодинантранол, хиперозид, рутин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин, етерично масло, което се състои от терпени и сесквитерпени, дъбилни вещества главно пирокатехини, каротин, холин, следи от алкалоиди, жълто багрило, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение:

Жълтият кантарион е една от най-употребяваните билки. Той притежава противомикробно действие, улеснява зарастването на рани, действа нервоуспокоително, пикочогонно, противоглистно. Прилага се при заболяване на храносмилателните органи (повишена киселинност на стомаха, стомашни язви, гастрит), при камъни в бъбреците и жлъчката.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва стръковете на жълтия кантарион още при кръвохрачене, ревматизъм, хемороиди, бяло течение, диария, неволно напикаване, изобилна менструация, туберкулоза и др. Цветовете или стръковете под формата на маслен извлек (киснати в зехтин - 1:10 в продължение на 40 дни) се прилагат при рани от изгорено, язва в стомаха, циреи, за разтривка при натъртено, навехнато, ревматизъм и др.