Грохотът на шумна магистрала се равнява на 65 децибела, постоянните семейни скандали стресират тялото и психиката със същия интензитет. Шумът вреди на ушите и когато го възприемаме като приятна емоция - в дискотека, на концерт или се разхождаме със слушалки на главата (силна музика). Това развлечение се равнява на стържене с трион или удар с парен чук от 100 до 110 децибела. Не е чудно, че една четвърт от 20-годишните имат проблеми със слуха.
Изследване, поръчано от едно екологично списание в Холандия, установило, че на всеки трети час бебето се събужда с врясък от 90 децибела - това е шумът от товарен камион, отдалечен на 5 м. Родителите неслучайно изпадат в стрес. Впрочем чак е учудващо колко точно съвпадат измененията в биохимията на организма на стресирани хора и на страдащи от шум. На сън организмът реагира на силни звуци дори без да се пробужда като при екстремен стрес. Известно е, че стресът е защитен механизъм, реакция, която се е развила в хода на еволюцията, за да се противопостави човекът на врагове или диви животни. Но в ерата на самолетите и автомобилите стресът се превръща в допълнително натоварване за него. При тази реакция в организма се излъчват високи количества от хормона на стреса кортизол. Изследване на д-р Хартмут Айзинг, специалист по стрес, направено върху деца, които живеят край шумни места, показало, че повишеното ниво на кортизол отслабва имунната им система и повишава риска от сърдечносъдови заболявания.
Особено задълбочени изследвания за шума като рисков фактор за злокачествени тумори се провеждат в момента в Германия. Кожният лекар д-р Ханс Дьоринг отдавна подозира, че шумът разстройва имунната система. Дългогодишната му практика в района на Тройсдорф - само на няколко километра южно от претовареното международно летище Кьолн/Бон - го довела до следното заключение: „В един момент ми направи впечатление, че алергиите, особено при децата, са много по-разпространени в моя район, отколкото в по-тихите райони на моите колеги, с които се срещам на семинари." Лекарят започва наблюдения и анкета сред пациентите си: „Резултатът за мен бе еднозначен. Има директна връзка между кожните заболявания и нощните полети." Втора анкета, проведена вече от 25 медици от различни специалности в същия регион, довела до подобен резултат.
Най-новите изследвания доказват: явно мозъкът тълкува някои звукове като опасност и реагира особено интензивно. Това би могло да обясни защо хората реагират болезнено на шум от ниско прелитащи самолети: те ги чуват над главата си, мозъкът не може с точност да локализира източника и асоциацията е паническа - като при нещастие или катастрофа, които не знаеш откъде ти се стоварват. Учените дори вече са успели да установят коя зона в мозъка оценява чутия звук: в слуховите ядра, които се намират в основата на средния мозък и са свързани с отговорната за чувствата ни лимбична система и с хипоталамуса, който излъчва кортизол. Тези мозъчни структури са активни и в съня. При екстремно високи стойности на шума за организма вече няма значение какъв е неговият характер. Силата на шума е най-важната информация, която се възприема. Колкото по-силен е той, толкова по-силна е реакцията на човека.
Точно защото въздействието на шума върху организма не се измерва единствено в децибели, затруднява особено учените в преценката кога и дали шумът наистина уврежда здравето. Затова и тази теория има доста критици. Те са най-вече сред авиокомпаниите. „Работата е в това, че в момента, в който докажем с научни факти вредата на шума върху здравето, ще можем да настояваме за промени в законите и гражданите биха могли да търсят обезщетения от шумозамърсителите на околната среда, обяснява съпротивата д-р Айзинг. А това ще им излезе много, много скъпо."
Цялата статия: temanews.com